РАЗПЕНЯ̀ВЯМ СЕ, -аш се, несв.; разпеня̀вя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Разг. Разпенвам се (във 2 и З знач.). — Ама вижте какво — разпеняви се пасторът. — Възразявам срещу тези намеци. Л. Евтимова, П (превод) [еа]. — Представяте ли си, Боже мой, преговори с папата! Затова ли ние, .., проливахме кръвта си, а? .. „Ти пък какво си се разпенявил“ — помисли си учуден старият господин, като примигваше разсеяно. „Къде си проливал кръвта си, бе човек?“ Св. Иванчев, КА (превод) [еа].

2. Диал. Разпенвам се, образувам пяна. И он си купил един калъп сапун и фанал да го яде. Сапуно разпенявил му се у устата, а он го жвакал. Нар. прик., БНТв Х, 568.


Източник: Речник на българския език (онлайн)